Пещерата “Дяволското гърло” се намира на 1,5 км северно от село Триград и  на 18 км (30 мин с кола) от село Ягодина.

Тя е част от Триградското ждрело известно с уникалните си скални карстови образувания, които привличат туристи от цяла България и света.

Пещерата е сравнително млада – на 175 000 години. В нея не може да се видят особени пещерни образувания като сталактити и сталагмити, но тя е уникална с подземния свят, който изобразява.

Името идва от бившия вход на пещерата, който има формата на дяволска глава.

След поредица от проучвания и експедиции от 1962 г., през 1997г. пещерата е благоустроена.

Дяволското гърло е пропастна пещера. В главната част е огромна зала, където може да видите най-високия водопад на Балканския полуостров. Течащата река е образувала “Бучащата зала”, където се чува страхотния грохот на падащата вода. Тази зала е втора по големина в България след тази на Деветашката пещера.

До пещерата се стига през изкуствена галерия и 301 стъпала, водещи до повърхността. Изкачвайки се, туристите преминават покрай водопада и бездънната пропаст. На едно място реката се изгубва в 450-метроф сифон и след това отново излиза на повърхността през друга пещера. Правени са експерименти с предмети, които са пускани по реката, но нищо не е излизнело досега от другата страна. Много легенди и загадки са възникнали по този повод. Учените смятат, че има сложна система от подземни лабиринти, в които всичко се загубва към недрата на земята. Водолазите Е. Йовчев и Сияна Люцканова се опитват да разкрият загадка, като се гмуркат в реката, но до ден днешен техните тела не са намерени. След това експериментите са прекратени.

От животинския свят, в Дяволското гърло живеят четири вида прилепи, а също така и сляпа пъстърва.

Пещерата е свързана с легенди за Орфей и Евридика. Орфей слезнал да търси жена си от царството на мъртвите и заедно с Хермес те тръгнали обратно с девойката. Към края на пътеката към изхода обаче, Орфей спрял да чува стъпките на Евридика и нарушил условието на Хадес – да не се обръща назад. След като се обърнал Евридика изчезнала, а той се вкаменил. 

Счита се, че траките смятали мястото за портал към отвъдното и го използвали за различни ритуали и жертвоприношения към боговете.